Nakov.com- Семинар “JavaScript навсякъде” на 4.02.2012
- Семинар за Windows 8 разработка, Metro & WinRT – на 25 януари 2012 г. от SofiaDev.NET
- Втора задача от конкурса на PC Magazine и Телерик – “Библейски код”
- Семинар “Test-Driven Development in Rails”
- 3-дневни безплатни уроци по C# и бази данни в софтуерната академия за ученици
Jan
30
"Безплатен обяд няма"
at
16:40 by
nofearinc
Category: дървеноглавски
Днес ми се наби в главата народната мъдрост: "Безплатен обяд няма". С малко мислене я докарах до другите 2 алтернативи: "Който, каквото и да ти говори, става въпрос за пари" и "Ако не става въпрос за пари, става въпрос за много пари". Тея понятия в стил Маркс обаче никога не са ми допадали (поради изкривената ми надежда на първо място да бъде социализма, а след това - капитализма). Зачудих се обаче има ли все пак безплатен обяд в 21-ви век и ако да, за кого?
Причината бяха онлайн обществата и в частност тези с ориентираност към Web 2.0. Извадка от разговор с Tim Berners-Lee: "Nobody really knows what it means," he said, and went on to say that "if Web 2.0 for you is blogs and wikis, then that is people to people. But that was what the Web was supposed to be all along."
Възможно ли е хората да заобиколят цялата циркулираща система на финикийските знаци и да се върнат във времето, в което услугата се върши за друга услуга и 'човек за човека' не е враг (обръщайки се към Плавт и "Homo homini lupus est" - Човек за човека е вълк)?
В почти всички учебници по икономикс се втълпява именно това изкривено мислене, че всичко наоколо е пари. А дали наистина е така?
Замислих се колко пари съм похарчил за достъп до някаква информация напоследък. Тъй като ползвам изцяло софтуер с отворен код в офиса, там не съм инвестирал в нищо. От друга страна:
- Чета безплатни новинарски източници, български и чужди
- Чета блогове
- Следя статии и свободни уроци по Интернет
- Решавам проблемите си чрез форуми
- Гледам видео напътствия, материали и новини в YouTube
Платил ли съм нещо за това? Не, физически не съм. Някои хора злоупотребяват с такива услуги, като се гаврят с работните пчелички, които работят за тях. Но, изключвайки такива прецеденти, не е ли този кръг от виртуални реалности една хуманна мисия за по-добро общество, по-лесен достъп до информацията и по-улеснен начин на живот?
Някои ще кажат: "Аз може и да пиша новини/постове, но го правя само, 'щото ми плащат". Никой не е казал, че не трябва да се съчетават полезното с приятното или че е единственият благороден начин е да се отцепим в хижа в планината като ИТ отшелници с ток от вятърна мелница и уайфи устройство на мобилен оператор. Но веригата се върти. Потребителите получават безплатно съдържание от vendor-а в лицето на собственик/ци и data provider-и (хора, които набиват инфо). Последните получават хонорар или някакъв друг бенефит от собственика. Собственикът, от своя страна, получава пари от реклама от компании, които рекламират бизнеса си. Последните компании получават множество посещения и покупки от потребителите, които също са заинтересовани и рекламата им е помогнала да изберат продукта! Ето как се нанизват събитията с глобално помощно действие.
Съществуват програми за подпомагане на бизнеса като Kiva. Нима и тук присъства алчното икономическо мислене за възвръщаемост на ресурсите - или просто опитваме да помогнем на хора да развият свой собствен бизнес, от който евентуално ще бъдат отворени нови работни места за безработните?
Въпреки всичко, не навсякъде са намесени пари. Има много проекти с отворен код, целящи само и единствено по-лесна работа на хората и взаимно спомагане за обща цел. Има и други благотворителни организации като тези във footer-а на блога ми, свързани с локации от третия свят. Нима Couch Surfing-а е обвързан финансово по някакъв начин? Да не би човешките отношения да са изчезнали напълно и да са се превърнали във финансови такива?
Не мисля.
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Абе не, просто сме социални животни. Знаем че сме част от стадото/социума се чувстваме длъжни да правим по нещо за общото благо. Някои се опитват да припят тази част от себе си, самовнушавайки си че е ненужен и дори вреден атавизъм, но тя си избива.
Дали ще дадеш монета на просяк, ще подобриш софтуер с отворен код, ще разбиеш каската на полицай, ще купиш благотворителна картичка, ще изметеш пред входа... кой както го почувства с оглед обстоятелствата, нагласата и опита си.
Сега да уточня:
"Няма безплатен обяд" си е мъдрост, ама не народна. Най малко пък на народа на Бая ви Ганя...
Фразата е на писателя Робърт Хайнлайн, а е популяризирана от икономиста Милтън Фридмън.
Нямах представа за първоизточника, благодарства за уточнението.