Nakov.com- Безплатна школа по програмиране за деца (3-6 клас) в София – от март 2012
- Китайска торент система – задача #3 от конкурса на PC Magazine и Телерик
- Семинар “JavaScript навсякъде” на 4.02.2012
- Семинар за Windows 8 разработка, Metro & WinRT – на 25 януари 2012 г. от SofiaDev.NET
- Втора задача от конкурса на PC Magazine и Телерик – “Библейски код”
Jan
23
Етикет и щипка добро желание
at
00:38 by
nofearinc
Category: Общи
Фен съм на етикета. Не на <label> таговете в програмирането, нито на бележчиците "Kick me!", които си лепяхме в училище. А на общоприетите правила и държанието в обществото.
Естествено, идват ми too much неща като задължителния dress code или етикет в пълния си разкош, с всичко, което предлагат дебелите книжки. Или 100% гамата от подаръка ми от Веселин - "Бизнес етикет for dummies". Но стандартните неща - поздравите за посрещане и изпращане, да отвориш и задържиш вратата на човека до теб, както и някои други подобни жестове. Защото, както всички знаем - хубавите неща се крият в малките жестове, а и малките камъчета обръщат колите по пътя.
Напоследък ми прави впечатление, че все повече хора около мен спазват стандартни модели на поведение. По-рядко срещам крайно и безобразно навъсени маймуни, както и неадекватно държащи се примати. В магазините получавам вежливата усмивка и доза помощ при избора на нещо, че дори и кратък лаф за времето, за пътната обстановка и прочие. Днес съседката от 2-рия етаж ми благодари, когато й задържах вратата и я пуснах да влезе с кучето си, след което ми пожела приятна вечер. Миналата седмица на няколко пъти бутахме закъсали коли или ми помагаха да запаля сивото немско чудо на техниката, а.к.а. голфчето ми. И да - това са нещата, които make my day.
Ясно ми е, че хората в кафенето сутрин не са в най-добрата си форма. И аз не се радвам, когато се налага да стана в 6 и да излезна, както и да е кимам енергично на човечеството. Но това, че някой е изял кроасанчетата ми сутринта, не означава непременно, че цялата костенурка с 4-те слона и всички около и на тях трябва да разберат за това. Когато сутрин мина през павилиона и помахам на усмихнатия мустакат чичко вътре, това ме радва. Когато мина през McDonalds или KFC и чуя целия познат почти до болка етикет: "Добър ден", "Какво ще желаете?", "Бихте ли искали и царевица/сладолед към менюто си?", "Желаете ли да ви го опаковаме за вкъщи?", "Хубав ден, приятен обяд!" - това също ме радва. И не, както знам, че няма дядо Коледа, но обичам историите за него, така и знам, че това е задължение от дневния им ред. И все пак ми става топло. Защото помня няколко години по-рано как се налагаше да кимаш като вятърна мелница в глобален общочовешки експеримент и да търсиш някой, който изобщо да ти обърне внимание - еле да направи необходимото, за да те обслужи.
И да, радвам се, когато на всеки трети светофар ми светкат с фарове, когато гумата ми е мека. Или хора минават в насрещното, спират до мен и ме уведомяват за това. И че служителят в ОМВ, който ми сипа бензин, ми напомпа гумата и ми каза, че отново изпуска. И когато се налага с колеги шофьори рано сутрин да си разменяме метлички, помпи, кабели за акумулатор и други тем подобни неща. Защото networking-ът е яко и необходимо нещо - и хората трябва да го осъзнаят.
Love all, trust a few, do wrong to none.
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Струва ми се, че постовете ти звучат много по-добре без вметнатите английски фрази
Това е лично мнение, разбира се 
Има някои термини и клишета, които са наложени и просто не ми звучат на български... Например 'networking' или 'Kick me', което се вижда по множество бележчици в западното кино
Но ти благодаря за feedback-а, пардон, обратната връзка.
Колко е хубаво да привършва сесията.
Липсваше, да те чета.
И мен ме радва цялата нареденост на света около мен и на общоприетите етикети,обаче ако видиш някой който не ги спазва радостта е двойна.Винаги когато видя мим на центъра се разсмивам и почвам да се кикотя.Истината е,че ние се радваме много повече на тези ,който противоречат на етикета,давам пример:
http://www.youtube.com/user/nqtv
това е Реми,един вид шут.След като го уволняват от работа той решава да започне да прави базици и номера на всички като нас,който спазват етикетите,и хората му се радват и се забавляват с него.
В думите ти има доза истина, но не напълно
Шутовете са хубава гледка, но те иронизират по подходящ начин - запознати са с нормите и обичат да ги осмиват като в древното театрално изкуство. Това обаче е нагласена сценка и не е стандартния им модел на поведение. Ако влезеш в заведение тип долнопробна селска кръчма обаче и останеш за по-дълго, ще се хванеш за главата, защото там хората и понятие си нямат за наличие на подобен сорт рамки на общуване...
да, прав си, има термини, които не могат да се преведат. Аз по-скоро имах в предвид някои словосъчетания, например too much (прекалено много). Но това е твоят блог, така че ще говориш както ти харесва
Аз просто споделих странично впечатление 