Nakov.com- Безплатна школа по програмиране за деца (3-6 клас) в София – от март 2012
- Китайска торент система – задача #3 от конкурса на PC Magazine и Телерик
- Семинар “JavaScript навсякъде” на 4.02.2012
- Семинар за Windows 8 разработка, Metro & WinRT – на 25 януари 2012 г. от SofiaDev.NET
- Втора задача от конкурса на PC Magazine и Телерик – “Библейски код”
May
12
Франкфурт и Маастрихт
at
11:22 by
nofearinc
Category: On the road
За съжаление се оказа, че посмъртно не мога да намеря достатъчно време, за да отразя всичко хубаво, което ни се случи в чужбина в края на април. Затова ще съкратя повечето истории, за да мога все пак да ги напиша и да отразя нещата, които си спомням.
На сутринта, след пристигането и запиването ни във Frankfurt, имахме среща в Европейската централна банка. Това е източникът на еврото по всички 27 страни-членки на ЕС, който е и главният регулаторен орган за централните банки във всяка една страна, част от ЕС. В ЕЦБ ни бе изнесена една чудесна лекция за значимостта на институцията, както и за методологията на работа с банките във всички държави. Бях приятно изненадан от развития механизъм на работа, благодарение на който е възможна правилната манипулация на отделните клонове на банките относно обслужването на клиенти и отдаването на кредити. Друг е въпросът как точно този сектор причини финансовата рецесия, на която сме свидетели сега, но все пак механизмът е доста изпипан и гъвкав, като позволява различни начини на финансиране, разбити на части, което прави възможно обслужването нуждите на частните лица и бизнеса във всеки един момент, без да се получават неприятни забавяние.
В ЕЦБ се видяхме и с Боян Юруков, виден български блогър, който посети институцията с нас, отрази събитието и направи първото от поредица интервюта по повод Европейския съюз и институциите, с които последният борави. За мен бе приятно да се запознаем наживо (тъй като комуникираме само онлайн - той живее в Германия) и да обменим мнения за политическото и икономическото състояние на България и ЕС. Той също се зарадва, че има интерес към тази сфера у още хора, а нещата не са изцяло загърбени за произвола на съдбата.
Трябваше да отидем до Музея на парите във Франкфурт, но не успяхме да се организираме и да го открием 
Часът бе към 12:30 по обяд, а в 2ч следобед бяхме планирали разходка по Майн. Гладът си бе казал думата и повечето изчезнаха да търсят немски вурстчета и други наденички. Само че ни оставаше твърде малко време да разгледаме и с Ванката, Тереза и Гери се насочихме към мястото, което не успяхме да посетим на предния ден - Main Tower. Четвъртата най-голяма сграда в града, но единствената, която е отворена за посетители (и можем да се качим на покрива) и открива гледка към целия град. Чудесно за панорамни снимки, indeed. Сградата има 54 етажа и се развива до височина 200м. Едва след посещението осъзнах, че това си е един съвсем приличен небостъргач, който изглежда невероятно, но не толкова, колкото красотата на Франкфурт в ранен слънчев следобед 
Незаменима гледка.
Времето напредваше и след краткото любуване от Тауъра изчезнахме към река 
Майн. Там попаднахме на холандската фирма, която организира разходките с лодка. Качихме се на корабчето с идеята да починем един час, докато се возим по течението на реката, и да хапнем. Оказа се, че има само напитки и някакви десерти, които не стават за ядене. Наложи се да залъжем поне жаждата с по бира-две и да изчакаме слизане. Малко след слизането трябваше да хващаме автобуса към Маастрихт.
Първият таргет бе храната. Обикаляхме из центъра и, по ирония на съдбата, попадахме все на улици без fast food по тях. Накрая достигнахме някаква закусвалня със сандвичи и заредихме по няколко - за в движение и за из път. След това започна кратко издирване на павилион (за да вземем минерална вода) и тоалетна. Това също ни отне около половин час (damn it), но в крайна сметка намерихме тоалетна при гарата и павилион на Кайзерщрасе срещу нея.
Потеглянето ни се забави с половин час, поради отсъствието на част от групата. Четирима от нашите юнаци бяха спрени от полицаи за пресичане на червено и успешно смъмрени от немската полиция
Пътят към Холандия бе неколкочасов, но не толкова дълъг и досаден, колкото предните походи по 10-20 часа. Стигнахме до Маастрихт по светло. Настанихме се, разгледахме обстановката. Хостелът беше приятен, но пълен с всякакви дечурлига (ученици още) от различни народности. Чувствах се като в умалена версия на американски колеж - различни националности, стилове, култури. Лудница.
Не сколасахме с организацията (пак). Не е, като да е изненада, но си е факт. Пихме по Duvеl (чудна местна бира с високо алкохолно процентно съдържание, която ми бяха носили и в България) и решихме да пообиколим. Хостелът се намираше по крайречието на р. Маас, така че се откриваше гледка към двата бряга на реката. Взехме карта от хостела и слезнахме надолу по реката, край мостовете. По път минахме през една дюнерджийница. Момчетата там бяха комшолуци - от турско :) - и залафихме с тях за живота и нещата по нашия и техния край. Зачудихме се защо няма айрян - казаха ни, че се доставя чак от Германия и излиза скъпо, освен че става бавно.
Прегледахме малка част от центъра и се забихме в един coffee shop. Схемата за сигурност вътре ми дойде в повече - охрана на вратата, фейс контрол, снимане на личните карти. Забрана за фотоапарати и телефони. Чудех се какво ли ще стане, ако ми звънне мобилния. Друго чудно нещо за мен (но логично за останалите) бе забраната за алкохол там. Там дръпнахме един-два местни 'фаса' в приятна обстановка. Вътре бе малко като уютно гише на Еврофутбол, само че с малко по-различна цел
Върнахме се до хостела, за да оставим едната колежка, на която холандската земеделска реколта и дойде в повече. След това излезнахме на вечерна разходка до другия край на реката. Видяхме Европейския център по журналистика в града - доста модерна сграда, както и околните. Всъщност, в целия град (както и в повечето модерни градчета навън) се съчетават различни архитектури, без да прави грозно впечатление, както у нас. Модерното съжителства с барок и готик без никакъв проблем.
След това се прибрахме и се гмурнахме директно в леглата. Аз се събудих буквално с краката нагоре, така че процесът от влизане в стаята до леглото е бил рекордно бърз
Няколко снимки - в албума във Flickr.
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Оп, и аз да напиша веднъж коментар
Бирата се казва Duvel, белгийска е и е много яка бира. Холандците имат само разни разлигавени "комерсиални" бири като хайнекен (а преди време не е било така) и пият белгийски бири на корем.
Мерси за включването
Вярно, Duvel беше, ако не се лъжа е с 8.5% алкохол, което не е много стандартно за тук. И други техни бири са с доста по-висока концентрация и влизат добре, а 'компотчетата' (черешовите бири) са по-силни от нашите, макар че taste-ват като безалкохолна плодова напитка 
От бившото ми началство съм чувал, че домашните бири там са като ракиите при нас, респективно биропиенето е много популярна практика