May
13
Маастрихт и пътуване към Къщата на ужасите
at
19:28 by
nofearinc
Category: On the road
Сутринта в Маастрихт бе много приятно. Имах кратко време за почивка - чудно за проверка на мейли и блогове, стига нета да не бе само във фоайето и то срещу 3 евро на час за wifi.
Стегнахме багажа и го изнесохме към автобусите. Стаите трябваше да се освободят, за да могат да се нанесат новите типове. През това време имахме възможност да разгледаме градчето на дневна светлина. Аз си взех и една памучна тениска на Maastricht от хостела за 15 евро.
Същественото нещо, с което е известно градчето, е Маастрихтският договор. Иначе казано, там е подписано споразумението за сформиране на Европейския съюз. Договорът е подписан в началото на 92-ра година и влезнал в сила на 1-ви ноември 1993г.
Плановете на групата бе да се разходим до университета в Маастрихт, тъй като е елитно учебно заведение, и да се разучат възможностите за стажове, магистратури и прочие там. Мен лично това не ме касаеше и обърнах повече внимание на други красиви гледки от града.
Минахме през градския парк. Много красиво и поддържано място с разхождащи се патета
Седнахме на релакс край езерцето, докато се забавлявахме с палавите патоци и патици.
Продължихме в същата част на града. Чудесна природа, великолепни гледки и постройки. Падна едно качествено търсене на университета, а през това време се оглеждах и снимах през различни места в околността. Видяхме 'Адските двери' (Hell Gates май им викат) на града, старинна стена с кули, издигащи се величествено във въздуха.
В Маастрихт се разкриват фантастични площади с фонтанчета и заобиколени от катедрали, музеи и други прекрасни сгради. Отделихме кратко време на Vrijthof square и на постройките край него. Малко по-късно хапнахме в McDonalds, който бе в единия край на площада. Там имаше интересни бъргери, които инстинктивно подех да снимам с телефона, но охраната ми вдигна скандал на dutch и ме накара да изтрия снимките.
Имахме желание да вземем байкове за 1-2 часа, докато потеглим към Брюксел. Кофтито беше, че трябваше да се разделим с близо 12 евро за наем на байк, който трябваше да върнем на същото място. Така че идеята се обезсмисли.
Минахме през търговската улица на градчето. Приятна улица - хапнахме по сладолед от машина, другите се забиха да гледат разни етерични масла и други козметични щуротии, каквито човек, живял с хипарски вид последните 2 години, не познава
По улицата свиреха безумно добри градски музиканти. Една невероятна
класическа музика, разпознах и Canon в D, красота за очите и наслада на душата, вероятно търговски трик, тъй като хората тогава са склонни да развържат кесиите си и търговското щрасе е подходящо място
Отцепих се от останалите, които бяха омагьосани от търговската уличка, и пресекох оттатък река Маас. Първо се полюбувах на двата края на един от големите мостове, пресичащи реката. Те са доста туристически обособени - оттам няма голямо движение (не знам дали на повечето места минават автомобили денем). Кафенцата са в началото на моста, така че от откритите масички се вижда другия бряг и реката Маас.
Гарата на Маастрихт е небрежно екзотична постройка. За съжаление няма как да не се опитам да направя съпоставка с нашия цирк - да, точно така: ЦИРК, който оформя нашата Централна гара. Anyway. В хубавото слънчево градче гарата е на приятно и спокойно място, отправна точка и начална точка за екскурзии и пътувания на туристи.
Още едно приятно местенце до журналистическия център е Maastricht neustadt. Красив площад с много, много свободно място - преминаващи пешеходци и велосипедисти, хубаво кафенце на площада, а у. В непосредствена близост до реката. Големи красоти, голямо чудо.
Някоя и друга снимка от албума:


Потеглихме към Брюксел. Скоро бяхме там, но имахме стабилни проблеми с паркирането на бусчето, тъй като хостела беше в малките улички край центъра на белгийската столица.
С настаняването екшъна бе пълен. В Брюксел видях най-странното възможно интериорно съчетание на мебели и стаи.
Още не мога да си обясня защо нямаме снимки от това произведение на изкуството. Не знам колко от вас са виждали тоалетна чиния в средата на стаята, между двете легла. И това съвсем сериозно и функциониращо устройство за изхождане
Чинията е съвсем стандартно сложена в спалнята, без прегради или каквото и да било. Всъщност цялата къща беше като къщата на сем. Адамс, с всичките си чудатости, абсолютно странни предмети у нея и огромните си размери. Но това беше класиката в жанра.
Освен това имаше проблем и с организацията на стаи, легла, хора. В крайна сметка от стандартната схема на 2 спални за 2-ма човека събрахме 6 човека в двете спални. Имаше и други организационни простотии, но те са на заден кадър. В последствие пък стана ясно, че двама от групата са изгорели с пари от кредитните им карти, които са били леко източени в къщата. В момента има някакви международни процеси на връщане и връзка с магазините, в които са похарчени парите, но организацията точно в сърцето на ЕС бе изумителна.
Вечерта бях доста уморен и не ми се обикаляше града. Взех си един душ и слезнах да пия бирички в къщата. Колегите донесоха черешова бира (крег or smth), което намирам за газиран компот и не виждам техническа причина да пия подобно нещо
След вечерята и почивката вечерта излезнахме на ирландски пъб в центъра, където обърнахме по някоя и друга бира. Прибрах се към 2ч, позамаян като трябваше тепърва да върша работа. Там поне имаше отворен wifi и това не бе технически проблем.
На другия ден ни чакаще още от Брюксел.
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.


















Марио пусни некви по-големи снимки бе братче
Ице, в албума ми във Фликер (линквам го във всяка тема) могат да се видят снимките в пълен размер (all sizes) или като слайдшоу
Ексюз ми, ама в бързината съм го пропуснал
Моя грешка.
BTW, адднал съм те като контакт във фликъра
черешова бира, ягодова, малинова, горски плодове - всякакви се навъдиха напоследък с настъпващото ометросексуалчване на мъжкото население...
@Петър, повече ми прилича на бира за тийнейджъри. "Много съм як/а, пия алкохол" - пиеш ти, сода с подсладител.