Nakov.com- Безплатна школа по програмиране за деца (3-6 клас) в София – от март 2012
- Китайска торент система – задача #3 от конкурса на PC Magazine и Телерик
- Семинар “JavaScript навсякъде” на 4.02.2012
- Семинар за Windows 8 разработка, Metro & WinRT – на 25 януари 2012 г. от SofiaDev.NET
- Втора задача от конкурса на PC Magazine и Телерик – “Библейски код”
Apr
1
Правилно ли боравим с местоименията?
at
09:48 by
Галя Тодорова
Category: Български език
Такааа... Нека да започнем от местоименията. Знам, че всеки си мисли, че точно за тях няма как да греши. И точно, защото нещата изглеждат очевадно лесни, най-често се грешат. И така, нека преговорим 6 позабравени правила за местоименията:
1. Книжовни са формите "мене" и "тебе". Нямам обяснение за този феномен. Все пак говорим за академични правила, "спуснати" от "великите" умове на БАН, които вероятно никога не са излизали от аулите на университетите си, за да видят (и чуят), че де факто в реалния живот вече никой не говори така (или поне сме малко изкопаемите). Няма да коментирам и факта, че същите тези гении на филологическата мисъл лансират навсякъде идеята, че езикът се развива спрямо съвременните тенденции... Съвременни за коя година? Но както и да е... това е правилото, който иска, го спазва.
2. В реда на мисли от т. 1, ще спомена още една местоименна форма, която обаче не е достатъчно известна в езика. Става дума за "кого" (и подобните му "някого", "никого"). Много често се чува изречението "С кой ще излизаш?". А всъщност формата "кой" е предназначена да замества само вършителя на действието (по-известен като подлог в изречението), а "кого" е за този, който понася последствията (допълнение, в някои случаи и обстоятелствено пояснение). Ще се опитам да направя нещата малко по-ясни с няколко примера. В изречението "Кой ще отговори на въпроса?", "кой" играе роля на подлог, но във фразата "На кого да отговоря?", "на кого" е допълнение, а подлогът (макар и изпуснат е "аз"). Най-лесният начин за проверка е да се смени числото на глагола и да се види дали формата се променя. Например в "Кои ще отговорят", "кой" очевидно трябва да се замени с "кои", което автоматично го прави подлог, докато в "На кого трябва да отговорим?" няма промяна.
3. Нека сега се прехвърлим към кратките форми на местоименията - "мене ме", "тебе те", "на мене ми" и т.н. Те НИКОГА не се употребяват слято с думата пред или след тях! (това важи и за повечето съюзи) Визирам примери като "ходими се", да не споменавам цели думи! като "ходимисе".
4. Още нещо за кратките форми, макар и не много свързано с тях. Когато се извиняваме за нещо на някого, е редно да използваме формата "Моля да ме извиниш", а не "Извинявам се". Смислово втората фраза преполага, че не искаш извинение, а сам си го даваш. Естествено, ако това е целта на изказването, няма проблеми. 
5. Като сме започнали с начините за извиняване, нека да поговорим и за учтивите форми Ви, Вие, на Вас (преполагам, че на всеки е ясно, че се пишат с главна буква 
). Когато ги използваме за учтиво обръщение към жена, трябва да имаме предвид следното: ако в обръщението използваме причастие на -л/-ла/-ло/-ли, то трябва да е в мн. ч. Например: "Бихте ли ми помогнали?", вместо "Бихте ли ми помогнала?". Във всички останали случаи формата се съгласува по род и число - "Вие заета ли сте?", "Допусната сте до изпит", "Изглеждате уморена" и т.н.
6. За последно си оставих една от любимите ми грешки, а именно онуй животно мъжколична бройна форма за мн.ч. (подозирам, че половината вече тотално се отказаха да четат 
). И така, за какво иде реч? Ами, за употребата на местоименията "колко", "толкова", "няколко" със съществителни имена от м.р., ед.ч. Та... когато тези местоимения се употребяват с имена, назоваващи лица, след тях използваме обикновено множествено число (това, при което съществителното завършва на -и), например "няколко приятели", а не "няколко приятеля". А когато имената са за предмети или животни, употребяваме бройна форма (тогава имената от м.р. завършват на -а/-я) - "толкова компютъра", вместо "толкова компютри". Същото правило важи и ако местоимение използваме числително име, но за това друг път.
Е, това беше от мен. Естествено има още мнооого за казване по темата (например, че не се казва "тея/тия", "онея/ония" или "тъзи", че има една малка и симпатична буквичка в българския език, а именно "й", която се използва при някои местоимения от м.р., ед.ч. като "който", "чийто" и "някой"), но няма да ги споменавам, тъй като предполагам, че поне основните неща са ясни.
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Пропускаш един прелестен феномен, който напоследък процъфтява и в медиите, и в блоговете - обръщането на възвратните глаголи в активни действия. Примерно "това ме кара да се замисля" става "това ме замисля". Или примерно "получите достъп до данните" става "достъпите данните"
Всъщност май избързвам, май сега започваме едва с местоименията.
Нищо де, надявам се да коментарът да не е бил съвсем не на място...
Хахаха, ако трябва да съм честна, го пропуснах, но е добре, че все пак беше публикувано и то точно на място.
Мерси за добавката. 
Ще очаквам още... 
Не е честно, снощи написах един коментар и като тръгнах да го публикувам, постът беше изчезнал
Гледам, че "живяли" е изчезнало, така че ще допълня по памет останалото, което бях писала - може би не е лошо да се напише и за никой/никого, който/когото (не, че и аз не казвам "няма никой", но да не се разчува;), защото се бъркат много.
Иначе за мъжколичната бройна форма за лица - не е задължително, а просто по-често употрябвано обикновеното множествено число. И двете форми са граматически допустими.
Щях да допълня нещо за Вие/Ви/Вас с главна и малка, но забравих какво точно, ако се сетя, пак ще спамя
Поздравления за идеята
nousha,
Моля да бъда извинена, грешката беше в нашия телевизор.
И, докато се опитвахме да фикснем проблема, си прегледах пак статията и открих няколко грешки, така че направо я написах наново.
и установих, че и в нашето уни пак се учи като задължителна норма... Я така си го знам, така си го приказвам. 
Що се отнася до бройната форма - скоро преподавах в пети клас и в учебника им пишеше, че трябва 100% да се спазва. Затова проверих и по моите записки "за по-знаещи"
Положителното отношение на всички ви много ме радва, ще продължавам в същия дух.
Това с граматиката се оказва много тълкувателна работа
Но по всички граматики, що успях да погледна, включително любимата на Пешев (а и най-нова от всички консултирани, "само" от 1994 г. 
всичко е "препоръчително". Разбира се, положението се усложнява от формите "двама, трима..." Интересно ми е в учебника на 5. клас каква е посочената литература - от коя граматика са черпили информация, дали са посочили? Ще ми е интересно да разбера коя смятат за най-достоверна и актуална.
Хмммм, както и предполагах, в учебника не е посочена литература. Автори са Татяна Ангелова, Йовка Тишева, Красимира Алексова, Весела Кръстева, които (да си призная) не са ми познати като имена. (blush)
Edit: След известно ровене, установих, че реценцент е доц. д-р Татяна Дачева, която ми беше преподавател в Софийския и Елка Симова, която също е име там. Но трябва да отчетем и факта, че на пазара има поне още 5 учебника с различни рецензенти. Така че най-авторитетна граматика няма. На почит в общия случай си остава Академичната граматика на БАН.
Аз имам въпрос, който няма нищо общо с конкретната тема, но няма къде другаде да те питам.
Току що написах текст от около 400 знака където повече от 10 пъти споменавам "април". И все с главна буква. Чак при редакцията се сетих, че не пиша на английски или на италиански, а на български. Съответно се пише април, а не Април. Обаче това ми се вижда доста нелогично. Можеш ли да обясниш защо е с малка буква?
Мерси предварително!
Bunny,
Поздравления! Изключително интересен въпрос. Нямам точно обяснение защо на български (а, както се оказа, на някои други славянски езици, че и на френски) имената на месеците се пишат с малка буква. Личното ми подозрение е, че тъй като тези названия имат митологичен и исторически характер, но са заети на малко по-късен етап в повечето съвременни езици, смисловата връзка се е изгубила някъде в превода.
Е така де, точно защото са на имена на богове, според мен трябва да са с главни букви, но явно някой просто така е решил.
А за тебе и мене... например в Италия няма такова нещо като Институт по езика. Там просто се приема, че с времето се налага по-лесната и по-употребявана форма. Много е интересна цялата история с езика там, но аз не я разказвам много добре...
Мда, или някой така е решил, или просто, когато са заемани думите, вече не са имали значението на имена.
) 
Иначе, официалното становище при създаването на БАН (може би по нечий външен модел) е именно да отразява новите тенденции в езика и да ги прави официални норми, със същата цел - развитие на книжовната реч за удобно съвременно "ползване". 
Но в момента нещата там са по-скоро по модела на комунистическата идеология на няколко човека на по 70-80 г., отколкото на млади лингвисти. Тъжно!
А за италианския език, няма значение, ще ми е интересно да чуя историята, макар и не съвсем увлекателно разказана (по твое мнение
... A аз пак се разприказвах надъъълго и нашироко.... (blush)
На много, много кратко... Италия е най-младата национални държава в Европа (1946). Преди това е имало около 20 кралства, които са говорели различни езици.
След обединението се налага Флорентинския, макар в момента пак да има Флорентински диалект. Има спор дали е взето официално решение или просто е съвпаднало с издаването на няколко книги на това наречие по едно и също време. Обединението става точно чрез книги и по-късно, чрез медиите.
В момента има около 17 00 диалекта и хората наистина говорят различно от село на село, което е страхотно. Иначе се разбират чрез официалния италиански, който е езикът медиите и който се преподава в училищата. Има някакви приети норми, но няма регулатор. Накратко...
Хахаха, накратко... радвам се, че си точно толкова кратка, колкото и аз