Nakov.com- Семинар “JavaScript навсякъде” на 4.02.2012
- Семинар за Windows 8 разработка, Metro & WinRT – на 25 януари 2012 г. от SofiaDev.NET
- Втора задача от конкурса на PC Magazine и Телерик – “Библейски код”
- Семинар “Test-Driven Development in Rails”
- 3-дневни безплатни уроци по C# и бази данни в софтуерната академия за ученици
Apr
27
През Балканите към Австрия
at
02:10 by
nofearinc
Category: On the road
Истинско преживяване е да достигнеш до Австрия, преминавайки през балканските страни по път. Макар и близо 1000-те километра пробег да бяха планирани за половин денонощие, реалното число надвишаваше 20 часа. Траекторията София – Грац през Сърбия, Хърватска и Словения се оказа изпитание за повечето от нас.
Тръгнахме от София в 7:30, с бусче. 15 туристически екземпляра и двама шофьори. За щастие, почти без изключения, нивото на компанията е като след периодично вкарване на различни опиати, без нужда от използване на такива. Като изключим бирата и уискито в автобуса. 
За напускане на страната трябваше да минем през Калотина. По път показах на аверите наоколо Драгоман, откъдето е по-голямата част от родата. Пътят към границата минава оттам и успяхме да хвърлим няколко погледа на китното градче.
Драгоман е малък град с население няколко хиляди жители на 35км от София и 10-12км от Калотина. Технически погледнато, в него няма нищо особено – доста малък и скучен ареал на територията на Западна България. Но идеално място за вила: непосредствено до пътя за Калотина. В градчето има открит басейн, придружен с приличен ресторант-дискотека, който е редовен таргет на младежите от града и на фенове от околните градове. Срещал съм софийски компании от Овча Купел и Люлин в заведението. И нормално – пътят до там е поддържан (далеч по-добре от повечето магистрали) и разходката от София до там в ненатоварен трафик е близо половин час.
Минавайки покрай селището, продължихме към Калотина. На границата всичко беше нормално – и няколко печата по-късно бяхме в Сръбско. Спряхме на бензиностанция край Димитровград за глътка въздух или глътка кафе, Тамошното кафе се котираше малко над едно евро. Както си му бе редът, успяхме да 'евровизираме' стоките, които стандартно са в сръбски динари. Все пак Сърбия още не е към ЕС и не е приела еврото като вътрешна валута.
Час и половина по-късно спряхме за lunch time – сядайки на пейка в OMV след Пирот. Времето бе слънчево и приятно, удобно за кратка почивка. В този ред на мисли, в повечето страни в района нямаше толкова богат колорит от бензиностанции, какъвто се среща в България например. OMV се котираше стабилно в Сърбия, а Ina бе фаворит на хърватските братушки.
Кафенцето в OMV бе безумно добро – в task list-ата ми е да го 'преслушам' и в българските клонове. И то на цена от 1.70 евро по тамошния стандарт, сравнено с едното евро за кока-кола от един литър.
В Сърбия не отделихме особено много време на sight seeing, защото почивките бяха кратки и по местните бензиностанции. Нямахме възможност да отскочим до Белград, макар и да минахме през него. Не е ясно дали ще го посетим на връщане от trip-а, или ще сменим категорично маршрута. Имам някои снимки от преминаването през града. Някои места си заслужаваха вниманието, но западната ни съседка има сходен манталитет с нашия, както и инфраструктурно развитие – около 20-часовото пътуване от София до края на Словения бе консистентно и познато разглеждане на зелени територии, планини, гори, реки. До големи езера и морета не стигнахме, но реки и гори – на килограм. Мечтата на всеки еколюбител, който има нужда да изпусне малко парата. Няма как да не направи впечатление обаче пълната заселеност и залесеност на крайпътните територии. В България не е рядкост да попаднем на изсъхнало поле или няколко декара пропиляна и неподдържана площ. На запад, минавайки по главните пътища, не се срещат такива места – път намират трактори и други обработвателни машини, които служат за оран и сеене; полетата са запълнени с райграс, цветя, земеделски продукти. Площите са поддържани и изглеждат невероятно симпатично. Всеки мастит бизнесмен може с лека ръка да открие игрище за голф, без да се налага да обработва тревните площи.
.jpg)
Главоболия имахме малко по-нагоре, при хърватите. Конкретно за границите. Типично по балкански, нямаше как да се мине без малък рушвет при влизане в страната. 5 евро тук, бутилка кока-кола там – на митницата и на границата се минава със зор. Пък и не е ясно кой е по-голям гяволия – техните или нашите типове. Иначе заседнахме в едно крайпътно ресторан(т)че там - доста приятно за почивка, спряхме на въздух. Времето бе чудесно, тревичката - докъдето ти достига погледа, сувенири се продаваха до пътя. Една патрулка се разхождаше, за да следи за реда.
Словения бе препъни-камък. Трябваше да прекосим едва няколко десетки километра от нея, но минаването през границата се проточи повече от 3 часа. Пред нас имаше 5-6 автобуса с македонски и сръбски регистрации, които преживяха истински ужас, докато траеха проверките от 40 минути за всеки. Хората слизаха, граничарите проверяваха багажи, автобус, едно друго. Чудно бе как не свалиха и гумите на рейса, да проверят дали не са напомпани с наркотичен газ. Придружено от късния час (малко преди Великден) 
, чакането стана не само уморително и досадно, но, едва ли не, депресиращо. Нашето българско рейсче мина за относително малко време – има-няма 10-15 минути – но проверката на документите в мъгливото дъждовно време от униформените типове там, които проверяваха рейсчето отвътре с фенери, приличаше ужасно много на безнадежден опит за емиграция на евреи от границата при бягство от Хитлер през войната. Асоциациите ми веднага ме наведоха към няколко познати исторически филма от онова време.
След границата нещата станаха относително спокойни. Минахме към Австрия и влезнахме в Грац след полунощ. Вече по Воскресение. След кратко лутане се настанихме в хостела, в който трябваше да отседнем въпросната вечер.
Грац е вторият най-голям град в Австрия, разположен в югоизточната част на страната. Жителите на града наброяват четвърт милион. Известна част от населението са студенти, тъй като няколко университета намират място на територията на красивото селище. Самото то е обявено за културна столица на Европа за 2003г. Разположено е на река Мур, с която са свързани някои от забележителностите.
Повечето от групата бяха изтощени до край и моментално заеха леглата в стаите си. Аз се бях разбрал с двама колеги за нощен трип из града. Речено – сторено. Събрахме нощна групичка от 4 човека за разходка из нощен Грац.
Първите 2 неща, които ми направиха впечатление, бяха велосипедите и вестниците. От гледна точка на абсолютно спокойното им оставяне по улиците. Велосипеди бяха паркирани на всяка улица, някои от тях – вързани и заключени, но почти всички бяха оставени съвсем спокойно. Тъй като съм се 'разделял' с 2 велосипеда в София, трудно ми бе да се адаптирам към гледката на зарязани байкове в европейското градче.
Второто перо бяха ежедневниците и списанията. В кутии на различни места в града намираха място десетина-двадесет издания на някой ежедневник, свободни за вземане. В кутията имаше и процеп за стотинки (пресата струваше евро или две), но оставянето на паричките бе единствено въпрос на самосъзнание. На всеки облъчен балканджия би минало през акъла да дръпне не един, а всички вестници едновременно, без да остави и цент. Но грацчани очевидно трудно биха се сетили за това. Ето в такъв свят искам да живея.
Не бяхме излезнали току така – първата стъпка бе да вземем карта на града от хостела и да попитаме на рецепцията какво можем да разгледаме. Очертахме важните кръгчета на картата и потеглихме на разходка. За мое щастие, Иван от нощната ни бригада играеше ролята на гид (известен съм с липсата на каква да е ориентация).
По-голямата част от града бе приключил работна дейност – отворени бяха някои кръчми и денонощни junk food местенца. От друга страна, движението не бе напълно спокойно – по тротоарите се разхождаха хора, а колите се разминаваха спокойно по улиците. Пешеходните пътеки там са като стени – стъпил пешеходец на пътеката спира цялото улично движение, докато не достигне безопасната страна на тротоара. Светофарите се спазват на 100% както от шофьори, така и пешеходци. Попаднахме на колездачи и дори практикуващи джогинг, които застиват на червен светофар и изведнъж отново се 'събуждат' при светване на зеленото човече. Истинска идилия.
Отбихме се, да хапнем по нещо от един павилион. По време на дългото пътуване не остава много време за хранене. Единствените източници са бензиностанциите и някои блага, които сме взели в саковете за из път. Затова взехме по един голям чийзбъргер с хубава австрийска бира. Идилия. По принцип храната навсякъде, където успях да проверя по-натам, е в достатъчно приличен обем. Цените средно варират по 2-3 евро за обикновени сандвичи, но въпросните 'обикновени' питки представляваха половин франзела или пита хляб, пълна с месо и зеленчуци. Асоциацията с мини хапките от Макдоналдс например е просто комична
Обиколихме някои съществени забележителности в града. Нямаше как да го пребродим на длъж и на шир, но се постарахме да разгледаме максимално красивото местенце. Никой от нас нямаше супер професионален апарат за нощни снимки, така че по-интересните неща останаха за сутринта. Все пак вечер не бяхме притиснати от времето и разходката бе по-приятна.
След разходката се прибрахме към 4 сутринта. 3 часа по-късно станахме за сутрешна разходка, тъй като в 10-11ч трябваше да тръгваме към Германия.
Прикачам още 2 снимки от вечерта: макета пред Kunsthaus Graz и нощна Австрия от Graz Schlossberg
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Еееех, да, кой не би искал да живее в подобна идилия. Въпреки че съм за България (с 3 чернобилски ръце и още 10ина крака
), след всички подобни истории започвам да се замислям дали е толкова хубаво да си родолюбец в България?!
И все пак, еВстеВствено, с любимото си чувство за песимизъм, ще кажа, че не може и на тях всичко да им е наред.. Най-малкото в тази финансова криза са цъфнали и вързали... Добре, че нямаме икономика у назе, че да се срине и тя, заедно с всичко останало
И аз искам в свят пълен с велосипеди, ама уви!
Сърбия и въобще бивша Югославия и Албания са ми голяма тръпка за разглеждане, ама уви без кола не става. Много ми се ходи в Белград...
Много готин трип е бил...
@nemezida, далеч съм от идеята, че всичко им е 'наред'. Въпреки това животът там е уреден, някак лек, приятен и спокоен. За 7-8 часа странстване из Грац не срещнахме нито 1 угрижен тип - всички бяха лежерно небрежни, така да се каже
Важно е да се отбележи, че в Австрия се усвояват европейските фондове по доста ефективен начин. Всяка територия работи самостоятелно по свой план за развитие, като частни и държавни структури развиват дадена област. Колкото до Австрия, мисля че е на 3-то място в Европа по стандарт на живот (непосредствено сред Швейцария и Норвегия, които обаче не са в ЕС).
Във Виена търговската улица (тип Витошка на квадрат) бе препълнена от хора, в събота бе организиран сериозен парад в целия град, катедралата в ринга в центъра се реставрираше. Някак кризисния статут не се усещаше отстрани.
@Bunny, в цяла Европа беше пълно с велосипеди. В Австрия и Германия през 5 мин. се чуваше "Achtung, Achtung!", когато стъпиш на велопътека. Те са с по-голямо предимство и от пешеходците.
Аз може би ще имам път до Београд след няколко седмици, но ако не стане, може да се сберем за път до там през лятото.
Звучи като много добра оферта!
Iskam samo da dobavq, che dokato se razhojdahme iz sushoto tova prekrasno gradche Graz...pozabravihme putq kum hostel-a ni...i v tozi moment dokato vurvqhme s karta iz ruce i oburkani pogledi edin sluchaen chovechec...sprq kolata si i s usmivka ni popita: da ne bi da ste nastaneni v edi si koi hostel?...nie, izumeni:da...i toi ni nasochi...bez da sme go spirali,bez da sme go molili za pomosht....Bqhme v drugo izmerenie tiq dni...v drug svqt...beshe hubavo...
Привет
Едва ли ги отглеждат тия култури просто, за да е красиво. Според мен просто не си оставят земята да пустее.
И ти си прав, но в крайна сметка ефектът е поддържан и красив терен, който не разваля общата представа от страната
Щракал съм като идиот от всички страни и няма и 1 пусто поле, да му се не види
Поздравявам те за този пост, Марио!
Спомних си първите мои изживявания, когато отидох на запад от България. Подобни неща ме впечатлиха - спокойствието, възможността да оставиш колата си на улицата без да я заключиш, великденските венци по вратите на къщите, това че хората вървяха някак леко усмихнати по улиците... Всъщност точно малките неща, които се повтарят всеки ден, правят живота хубав... или обратното.
Благодаря ти, Поли
Живот и здраве, след 2-3 години може да пробвам как е животът там. За по-дълго. Но ще видим.
По повод спокойствието, гледам правителствената статистика за продължителността на живота: http://www.nchi.government.bg/statistika/A_4.pdf
От 69-та година до днес продължителността варира между 71 и 72 години живот средно (мъже-жени). В статистиката на ЕС-25 същият период варира между 70 и 78.5, като графиката нараства постоянно. Ако стандартът се запази, след 30-тина години европейците ще живеят средно по 82-83 години, а ние - по 70. Струва ми се, че статистиката е показателна за спокойствието и нервите...
Да, както се казва - пред фактите и боговете мълчат...