Nakov.com- Семинар “JavaScript навсякъде” на 4.02.2012
- Семинар за Windows 8 разработка, Metro & WinRT – на 25 януари 2012 г. от SofiaDev.NET
- Втора задача от конкурса на PC Magazine и Телерик – “Библейски код”
- Семинар “Test-Driven Development in Rails”
- 3-дневни безплатни уроци по C# и бази данни в софтуерната академия за ученици
Jan
28
Стига! на житейската абсорбация
at
19:14 by
nofearinc
Category: Общи
ВНИМАНИЕ: този пост е дълъг и представлява тежко житейско-лирично отклонение.
...
Тези, които ме познават, знаят особеността ми да изпадам лесно в крайности. Макар да слагам етикети с условности, че не всичко е крайно черно и избождащо очите бяло, генерализацията трудно ми убягва от принципите.
В електротехниката, а и в други точни науки, се налага понятието "допустима грешка" - термин, който позволява обобщаването с договорката, че все пак има някакви изключения от правилото. Нормално е. Винаги има. Но ако трябва да се взимат изключенията предвид в 100% от случаите, то тогава няма да имам сигурнотс в нищо. И ще избегна в затворения цикъл на девиза на зодията ми: "Аз се колебая". А без доза риск няма как.
Една от типичните ми крайности е работохолизмът. Дълго време опитвах да играя ренесансов учен в ролята на универсално швейцарско ножче. Едностранните, клиширани и тясно ориентирани теми и хора винаги са ме демотивирали. За да можеш да си добър дори във силно енергоемка професия, трябва да разшириш кръгозора и мисленето си, като го обогатиш с нещо странично. Било то спорт, философия, изкуство или нещо друго.
Като виден работохолик, в същото направление, жонглирането в множество насоки бе нещо нормално. Работата в дузина направления, прекомерната доза ограничения на лични задачи и съчетаването на десетки проблеми в кратък период от време. Случва се за някакви интензивни периоди при всеки. Но когато стане начин на живот, нещо започва да липсва.
В Twitter стана дискусия за студентския живот. Никога няма да мога да си представя какво е да си само студент. И нищо повече. Да ходиш редовно на всички лекции. Да учиш вкъщи редовно, да пишеш домашни. Да излизаш по купони и партита 2-3 пъти седмично. Да седиш лежерно 5 часа на кафе в университета. Неща, които хиляди, ако не и десетки хиляди студенти у нас практикуват, а в чужбина допустимата грешка е процентът от хора, които не се включват в този кръг.
Ако не се влияя от странични фактори, съм склонен да пренебрегна такива неща. Да не анализирам дългите срокове и месеците интензивна работа. Връщайки се много време назад, имам периоди от по 3-4 месеца без почивен ден. Не преувеличавам: 3 месеца с 90 работно-учебни дни. Периоди, които се губят от цялостната картинка. Елементарни житейски процеси като бръсненето или излизането до магазина се оказват достатъчно енергоемки, за да се заменят с нещо друго. Моментът от живота на IT-то, в който junk food е решение по 2 прости причини: яде се бързо и се поръчва по Интернет. И други подобни циклични неща, които трудно биха могли да се опишат в какви и да било думи, без да вкарам видео клип на мим, изиграващ последните няколко години под фона на някое мое лирично-депресантско музикално произведение.
В момента все още не ми правят впечатление такива маратони. Силно редуцирани, по 3-4 седмици мощна работа, 1 седмица псевдо-почивка (т.е. работа само по 4 часа на ден например) и още 3-4 седмици мощна работа. Сигурен съм, че част от колегите ми ме разбират. Сесия, 14-часов работен ден и външни занимания. Седмична доза сън - 20-30 часа във вариант оцеляване или около 15 във вариант стек Редбул и кана кола+кафе. Алтернативен вариант - бутилка уиски с кола и тренинг на работа в състояние на нирвана и летаргия едновременно.
По този повод помня кога реших да стана freelancer. Един топъл зимен ден (стига, огледайте се - цяла зима е топло, свикваме) се прибрах от работа рано, към 3 следобед. Началството си взе самолета и си тръгна и за нас нямаше повече работя за деня. Не ми се беше случвало от... неясно кога. При маратон 12-часови работни дни + курсове уикенда и вечер + репетиции и разучаване на тенхологии и университет някъде там, нямаше как да си спомням. Този ден просто бе различен.
Различен, защото ме пречупи. Защото се качих в маршрутката за вкъщи и там видях мой състудент. Който просто се разхождаше в топлия ден. Съвсем неангажиращо, без умисъл какво ще прави вечерта или какво го очаква утре. Без работа, която приключва не в края на работния ден, а изисква вършене за вчера. И тем подобни. Типично за любимия ми хетрик, за 40-те минути пътуване срещнах 3-ма колеги от училище, университет или работа, които живееха що-годе спокоен живот. И се замислих как от години не ми се е случвало да излезна в центъра в 3 следобед. Или да отида до банката през деня. Който следи блога, знае как загубих чек от Гугъл, защото не намерих 6 месеца в работно време да мина и да го осребря. Просто банките не работеха извън моето работно време.
Мислех, че мога да удържа ритъма. И все още знам, че мога. Но вече го надраснах и знам още нещо. Че не трябва. Че не е нужно и че прекрачването на границата дори на самата крайност е малоумно. И че никой, да, никой не може да ми върне тези години на ничия цена. Дали съжалявам? Напротив. Научих много, постигнах много, направих много грешки. Това ме научи да бъда твърд. Първите шамари на живота дойдоха достатъчно рано, че да не се самосъжалявам на 20 години, че изкараната 5-ца води до край на живота ми и ще свърши света при получаването й. И други абсурдни неща на мамините синчета и дъщери, които обитават нашия правоъгълник, обхванат от паралелите и меридианите.
Наскоро преекспонирах една известна фраза на немски философ. В оригинал тя звучи така: "Това, което не ме убива, ме прави по-силен". След още един тежък кратък етап от живота ми обаче намерих истинския й смисъл: "Това, което не ме убива сега, ще се натрупа и ще ми пръсне главата след няколко години". Не смятам, че е нужно. Има 'баш-майстори' и тарикати, които живеят живота по собствени правила. Но никой не е надиграл Живота и няма да успее. Онзи там, горе, си знае работата - знае кога да бутне едно рамо, но знае и кога да вземе. Ако не разбираме знаците, то нещата се изсипват на наш гръб.
Затова смятам да наложа още една кардинална промяна. Колкото и да обичам работата си, писна ми от служебни разговори по всяко време на денонощието. От спешни задачи 'от днес за вчера', спуснати в 1 през нощта. Или 'фиксни това' в 2:30 сутринта. Светът няма да свърши, ако нещата изчакат утрото, което е по-мъдро от вечерта. Убеден съм. Не администрирам сървърите на Visa или Mastercard. Не съм писал софтуера на ПИБ. Не управлявам енергийните запаси на световната мрежа. И нямам желание да го правя. With the great power comes the great responsibility. Всеки сам си носи кръста, но тук ще преклоня глава и ще отстъпя крачка назад. Не е необходимо да смилам само големите залци. Има лъжици и за моята уста, стига толкова с черпаците.
Връщайки се на историята за сегашното ми препитание като свободен професионалист, правилата първите месеци бяха прости и се спазваха. Разпределях работата във времето с достатъчни буфери, за да управлявам евентуални проблеми или неясности. Успявах да разделям денонощието си достатъчно добре, че да имам време да се наспя като нормален човек (в моя случай 7 часа), да почета книга 2 пъти в седмицата или да гледам спокойно някой сериал. Работата се разпределяше нормално - на час по лъжичка, на ден - по паничка, докато не сглобим тенджерата и не я поднесем на клиента.
В момента, в който сроковете започнаха да излизат невъобразимо много, а изискванията създават директно нов проект, то нещата придобиха друг, гротескови вид. Голямата система от "Аз, роботът" на Айзък го абсорбира, както направи и Хайд с Джекил. Това не е прецедент и всеки може да попадне в клопката му, независимо колко е уверен в собствените си умения. Именно по същата причина - животът знае кога да нададе шамарите.
Уморих се да намирам за нормално 5-часовият сън и 12-часовата работа. Да не мога да намеря една свободна неделя за себе си. Дори когато работех активно и осъзнах всичко, неделя бе моят ден - както Господ Бог го е определил "6 дни работи и 1 почивай", тогава съумявах да го реализирам. И тогава прекарвах деня вкъщи под формата на домашно кино или излизах на четворка белот и бира с аверите от квартала. Това не се е случвало прекалено отдавна.
И не, никой не е казал, че не мога да работя в почивното и извънработно време. Дори и да ми е кеф да го правя, не искам някой да ми го налага. Когато подадеш пръст, винаги ти разкъсват зверски ръката. Грубо и отмъстително, сякаш за назидание. Когато околните знаят, че си склонен да пожертваш много за работата, съвсем безскруполно могат да ти дадат задачи в 8 вечерта, които трябва да са готови в 6 сутринта. И ще ти отнемат например 8 часа. Първоначално ми бяха много странни шефовете ми в Белгия. Почивният ден там означава почивен ден. Служебният и личният мобилен не се вдигат в никакъв случай. Те просто имат своя ден. Когато бях в Холандия, хората си почиваха в неделя. Целият Маастрихт се пълнеше с различни съоръжения, правеха се полета с футболни игрища и прочие. Неделя бе почивният ден. И никой нямаше право да го наруши. Известна част от хората работят на смени или на конвейр, като това няма как да се постигне за всеки, но мнозинството имаше своята неделя и спазваше правото да я ползва за себе си. Защото, както казва моят приятел Алекс: "Колкото и да сме машини, все пак сме хора".
За българската работа има много митове и легенди. "Я се правим, че работим, он се прави, че ми плаща". В известна степен е така, на много места истината боли и е вярна. И много, безкрайно много мразя да чувам примери за работата на Янките. В Щатите работели еди-как си. Въпросните примери в Щатите нямат личен живот. Въпросните субекти работят 6 дни седмично, по 10 часа, без да броим 3-4 часа път в двете посоки (тъй като все пак работата е на едни 200км от вкъщи). И какво се случва? След тежкият и нехуманен работен ден съпругът се прибира вкъщи, взима си душ и си ляга. Какво правят жената и децата? Кой го е грижа, той е толкова изцеден от работата, че няма понятие какво се случва.
Имах курсист преди години. Беше на видима възраст окол 45-50 години, изнесъл се в САЩ преди 15. Майка му е от България, по онова време беше болна и моят курсист се бе прибрал да я гледа, докато боледува. Преждевременно бе решил да изкара един курс по програмиране (все пак тук е далеч по-евтино) и да започне работа там като програмист. В някой от разговорите ни в почивките сподели как са нещата при него. "Работя на две места. Не защото ми трябва. Всичко е чист егоизъм и мерене на някои неща. Защото ако работя на едно място, ще имам къща и кола. Но съседът ми има къща и вила, кола и лодка. Защо и аз да нямам? И така се почва..."
За да спазваш даден стандарт, трябва да имаш даден стандарт. И често той не си заслужава. И ако тук за пример се дадат други цивилизовани страни и общества, то там работното време свършва в 17:00 и оттам служителят е свободен. Не за друго, защото така е редно и човек има личен живот.
P.S. Пак генерализирам. И го знам. Но отново редя стереотипи и говоря това и така, както трябва да бъде. И не споменавам прословутата книга "Утопия", откъдето произлиза едноименният термин сега. Не е необходимо. Някои неща просто са нормални и човек трябва да има време на първо място за семейството, близките и приятелите, а след това и да мисли за прехраната.
В "Снимки в Палермо" отново засегнаха идеята "Живей за деня, защото утре може и да не дойде". Това е друга крайност, която не одобрявам. Но трябва да се намери балансът. Иначе ще се превърнем в мижитурки.
Безподобния пост.
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Работохолиците, които не са умрели си намират начин да оцеляват. Това включва почивка, отпускане и изобщо - намиране на настроение за работа. Да се притискаш над нормалното което усещаш в себе си понякога върши работа, но па тогава вършиш работата по-зле и по-бавно, остава ти по-малко време за сън, уморяваш се и изведнъж изпадаш в един момент, в който си преработващ се не-особено-способен индивид, което е доста безсмислено.
Аз така съм открил, че като не ми се прави нещо, мога да не го правя - след което като ми дойде желанието, да ми отнеме 5 минути (щото вече на фон в главата ми се е подредило как да стане, докато съм чел книжка или съм гледал нещо, или съм се напивал нейде. отиричам, че съм го правил такива неща и по време на секс
). Открил съм колко е важно да правиш нещо друго, да можеш да кажеш - ебал съм го и т.н..
Друго много важно нещо, което съм открил е, че никой не те слуша, докато не го открие сам. Та, добре дошъл
Често ми се случва да се озовавам в подобни "дупки", след които вземам решения за "промяна". За съжаление по една или друга причина не всички от тези "промени" стават "промени". В близкия месец съм планирал няколко, дано да се получават.
Пожелавам ти да успееш, защото твоята освен промяна, е и кардинална
едва ли ти е притрябвал някой, който да ти казва, че не си прав да се преработваш толкова, но е хубаво човек да си има някакви граници, щото в противен случай от работохолизъм се превръща в мазохизъм.
всъщност всеки сам си създава реалността и това какво е премливо в нея; както и, че всеки сам определя скоростта, посоката и големината на крачките си в живота
иначе, разбирам терзанията ти, щото в момента и аз минавам през доста особен период и съм на някаква философска и екзистенциална вълна
За първи път ще пиша тук, въпреки че съм прочел доста от статиите ти. Прочетеното ме върна около две години назад и си спомних как работихме с баща ми и колегата близо 2 месеца нон стоп по над 12 часа на ден... физически труд всеки ден... това беше едно от нещата, които ме накара още по-силно да влезна да следвам.
Доста приятно четиво, браво!
пс крайно време е да се организираме и да направим едно излизане. Работа има и винаги ще има
Марио,
ти си мъдър човек. Това беше едно от първите ми впечатления от теб преди, скоро ще стане, година. И днес съм все така убедена в това.
Преди две седмици осъзнах, че от три месеца все живея на "Айде последен напън и ще се свърши" и както Илфа отбеляза - това си е сериозен запек. Обаче аз знаех, че периода ще свърши и той свърши. Сега имам време за кино, за театър, за книга. При теб ще свърши в момента, в който ти тропнеш. Хубавото е, че явно вече си тропнал. Прав си - света няма да свърши, ако си намалиш работата. Гледай си живота и се грижи за себе си, защото ти личи яко, че си уморен.
Нищо не каза как мина вчера.
Винаги има цена, която трябва да се плати и ти го знаеш. Това е начин на живот и личен избор, а не кофти стечение на обстоятелствата. Надявам се не мислиш сериозно, че ако не те тормозят денонощно ти няма пак поне да мислиш за работа. Надали...
Вярно е, на човек му втръсва понякога, но моментните отклонения не могат да повлияят на вижданията и принципите ти, който, поне до колкото ми е известно, не включва виснене по кафета 4 часа или зубрене на лекции. В днешно време е трудно да си човек с амбиции и цели, които се преследват НЕ САМО НА ДУМИ. Но пак казвам - това е личен избор! Ако не го искаше - щеше да е много по-различно и ти го знаеш.
Да, всичко си има цена и амбициите предполагат много часове труд. Предполагат и много натоварени периоди. Но наистина не си заслужава да си съсипе човек здравето на 20 и няколко заради това. Просто има граница и съм убедена, че никой няма да умре ако картинката на сайта му не стане прозрачна в 2 сутринта. Трябва си малко твърдост с клиентите, защото те се отнасят както ги научиш. Дано намериш разумна граница така че прекалено натоварените периоди, в които изглеждаш като сега, да са периоди, а не начин на живот. Не си струва просто.
Благодаря на всички за коментарите - както видяхте и сами, постът е много объркан и е лирично отклонение, но е емоционален изблик и смятам да се ръководя от него, за да нормализирам малко нещата наоколо. Наистина смятам, че макар и 'нормално' да е разтегливо понятие, вече се отдалечих твърде много от него и това не е нужно. Има случаи, в които дори дълги периоди от това са простими - ако се изхранва голямо семейство, ако се работи в чужбина интензивно година, за да се направи нещо друго след това и т.н. При мен обаче дори няма такава основателна причина - просто безумно много работа без нещо особено, като например да съм си купил апартамент със спестяванията или нещо от сорта.
@Васил, ще допълня и в блога ти, но като цяло, това беше друга идея за това да мина фрийленс. Във фирмите, в които съм работил, има доста натягане откъм работно време. Сиреч уплътняване на дневния режим, независимо дали си способен да го поемеш, или не. Разбирам работодателите, че за тях цената на час е ценна и прочие. Но когато не съм продуктивен преди обяд, има ли смисъл 4 часа да се размотавам, ако мога да дойда на обяд и да наваксам за 30мин след работното време? Такива неща не са ясни на хората, с които работя.
@Nick, @Гери и @Станко - не си е работа толкова много работа. Съзнанието ми има тренинг на доста натоварване, но когато започнат да се появяват бели петна и да се обаждам по 3 пъти на някой, защото не помня предните 2 разговора, нещата отиват на зле. Както казах по-горе, няма с какво да се компенсира това, така че да си заслужава. А и това си го правя сам - ако не съм available 24/7, просто не съм на линия през това време и толкоз. А ако в CV-то ми пише: "позволява разпъване на кръст" - ами, не слагай пушка на стената, ако няма да я ползваш.
@Бъни, да - моите срокове нямат край - проектите идват един след друг, условията са едни и същи, а честно нещата се преплитат едно върху друго. Докато съм толерантен до такава степен, няма да има никакъв ефект.
@Веско, има един съществен момент. Колко пъти седмично ти се обаждат през нощите по работа? При мен 4-5 пъти. Не е нормално почти всяка нощ да има спешен проблем 'поправи това' или 'я премести тая кутийка'. И съм убеден, че ще се съгласиш с мен. Не е нещо фатално - просто някой си е седял до по-късно, за да гледа сериала, и му е хрумнало да ми звънне, за да оправя нещо. И мразя да ми разполагат със свободното време - 'появи се нещо, я го оправи до сутринта' в 1 през нощта. Ами не, няма да е така. Не искам да зарязвам програмирането извън рамките, които ще си поставя. Но едно е да работя 24/7, защото работата не свършва, друго е да чета IT книги за шаблони, някоя нова технология или да си правя проектчета вечер любителски. Самата настройка е друга. А претоварването води до липса на продуктивност.
Трябва да призная, че останах без въздух, четейки тази статия. Не ти знам биографията, но аз лично почнах маратона на 19, а скоро ще ударя 30. И същите си ги мисля вече и аз, само дето аз още съм наемник. Странно е как компютърни системи са по-важни от здравето на хората, от желанието им да прекарват време с приятели, гаджета, любовници, семейство, или хора случайно хванати от улицата в някой прекрасен ден навън.
Най-много ме докосна идеята, че трябва да си учиш клиентите (в моя случай, рабодотодателя) на правилния маниер на работа. И може би постепенно да им подскажеш, че щом те нямат личен живот... ами... може би... някак си леко... малко... грешката си е само тяхна?
Послушай едната жена тук -- всеки си създава сам своя свят и определя неговите правила. Докато изкарваш пари от една сума и нагоре, няма значение точно как си ги изкарал. И е вярно -- светът НЕ свършва, когато решиш да пристъпиш леко назад. За повечето програмисти не е толкова нещо друго, колкото егото -- "аз съм ТОЛКОВА добър". Повечето програмисти не биха го признали и биха отговорили с нечленоразделно мънкане при подобно "обвинение", но съм убеден, че това е факт за почти всички.
Една приятелка от рехабилитационен център ми предложи работа като психолог-консултант, просто защото умея да я изслушвам и да я карам да се чувства по-добре. Животът е богат, цветен, шарен, светът е огромен, а ние вечно самички се пъхаме в далечните му ъгълчета, ограждаме се със стени и огради и после имаме нахалството да се чудим защо животът ни е скучен, еднообразен, уморителен...
Велика статия, човече.
Звънят ти през нощта? Ми най логичния отговор на такова позвъняване е "Абе ти нормален ли си" и затваряне. Можеш и да почнеш по-меко, като кажеш, че не искаш да бъдеш безпокоен през нощта. Ако позволяваш друго, проблемът си е изцяло в тебе.
Аз самият работя доста, но никога не съм разбирал това мрънкане на работохолиците "колко съм натоварен, нямам време да ям, да се обръсна и тн". Много е просто: ако не си щастлив така, не живей така. Ако ти доставя удоволствие да работиш по 12-14-16 часа на ден като Крокодила, ок, но в противен случай не трябва да го правиш. Ако не ти стигат парите, а работиш много, не работи повече, а спри и помисли как можеш да намалиш разходите или да увеличиш приходите с кардинални решения, а не с добавяне на часове работа. Ако проблемът не е в парите, какъв е и има ли изобщо проблем? Изобщо за какво е цялата драма?
Прави каквото те прави щастлив в дългосрочен план, а не каквото "трябва".
@Прасунсен, понякога работя до късно през нощта, защото тогава съм по-продуктивен. Но комуникацията с клиенти и все пак работата и с други хора налага предимно работа денем. Затова не е редно да се смята, че съм под ръка 24/7 за глупости. Спешните неща не търпят отлагане, но не и абсурдните детайли.
Не се оплаквам от естеството на работата, а от настъпилия хаос напоследък и пълната анархия, която направи безредието. И се заемам с две ръце да подреждам.
Здрасти Марио,
Ами радвам се, че си се замислил за това. Аз лично винаги съм обичал да имам свободно време, щото имам и много други интереси извън работата. А пък ти, доколкото те познавам, е възможно да имаш даже повече... Казвайки това, признавам, че и аз имам моменти, в които работохолизмът трябва да преобладае и не се оплаквам, защото работата все още ми доставя удоволствие. Но пък и моите такива моменти не са чести. Винаги съм мислел, че фрийленсърите изкарват повече, ако успеят да си намерят работа и че от това донякъде си заслужава допълнителното занимаване, а пък ти определено не можеш да се оплачеш от липса на работа... Както и да е де. Исках само да ти кажа, че като станеш на 60-70 и да речем имаш много пари, но за тази цел си посветил по-голямата част от живота си, би ли си заслужавало според теб? Някои хора бихо отговорили да, защото самото изкарване на пари е един вид удоволствие, но лично аз бих казал "не". След време даже си мечтая, като посъбера пари за собствено жилище и съответно нямам чак толкова разходи, да стана един прост учител по информатика. Половин ден прекарваш с млади ученички, а другата половина ти е свободна. Да не говорим и цяло лято ваканция, а и дървените ваканции, които са възможни през зимата... Абе това за сега си остава само като една щура идея в главата ми. Пожелавам ти да намериш баланса, който търсиш.
PS. И време да изпием по бира някой път
@Илияне, няма резон в това да отделиш целия си живот на работа и да се обърнеш накрая и да видиш какво си загубил.
Имаше един анекдот. Възрастен мъж пуска от 50 години тото. На 75-годишна възраст удря джакпота. И прави обществена тоалетна. При странното му желание негов приятел го пита?
-Защо направи това?
-За 50 години не съм спечелил нищо. Скоро ще си отида и сега спечелих парите. Направих тоалетната, за да може хората да ми пикат на късмета.
...
Та така.
Колкото до работата след това, имам познати, които вече са се реализирали, завъртяли са бизнес, който се самоуправлява (сиреч не изисква 2 човешки живота, за да се контролира, а само наглеждане в разумни граници) и работят неща, които им допадат. Или пак, само преподават или нещо от сорта. Евала на таквиз типове.
Колкото до бирата, вчера имаше semi-NASD събиране на концерта ми. Другия път се уговорете и елате групово.
@Марио
Общо взето всеки, който се е захванал с програмиране, защото това му харесва и го влече, минава през подобен период "марш-на-скок" по ред обективни, субективни, а често и криво разбрани причини. В някои от дебелите книги за програмиране и/или мениджмънт на софтуерни проекти отделят специално внимание на проблема с burnout-а. Навремето ми беше чудно, аджеба, какво имат впредвид и чак в последните години разбрах за какво иде реч (след като и аз изгорях (повече от веднъж)).
Което ме подсеща: ако досега не си говорил с курсистите си за този проблем може би е добра идея да им обърнеш специално внимание. Вероятно ще се наложи да е повече от веднъж, за да "вденат"... (реалистично погледното - повечето няма да обърнат внимание и чак след като си счупят главата ще се сетят: "Абе той Марио навремето ни каза за burnout-a, ама кой да слуша...").
Първоначално този коментар го започнах по съвсем друг начин и стана едва ли не по-дълъг от самата публикация - прекалено много специфични за моя опит неща изкоментирах, други пък бяха прекалено общи. Всъщност цялата работа опира до едно нещо (и аз съм голям фен на генерализирането): явно всички се "нахендряме" по един или друг начин на burnout и общо взето единственото, което можем да направим е да предупредим другите за него. Барем някой се спаси... Ще ми се преди 10 години някой от по-"старите" ми колеги да ме беше предупредил за тази опасност / неприятност...
Ех Марио Марио
"шсе сетиш" е първото нещо, което ми идва на ума.
няма нужда да ти обяснявам до болка познатата ми история, тъй като доста добре я знаеш. Хората рядко оценяват труда на другите. Народа го е казал добре... на чужд гръб и 100 тояги са малко. Десетки са пътите, в които някой е искал нещо от мен само защото знае, че съм съвестен и че ще го направя, а не защото е редно или дори необходимо. Ако продължаваш в този дух ще стигнеш до положение, в което работата не само не ти доставя удоволствие (и говоря от личен опит, както се сещаш) ами и е тоооочно последното нещо, което ти се прави. И това не значи, че няма да я свършиш...Напротив.. и точно в този момент вече си прекрачил границата.
След един период от няколко месечна работа по 16-18 часа дневно просто се изхабих, а на теб ти е рано... много рано.
Трябва да спазваш трудова хигиена.... просто няма смисъл от подобно нечовешко усилие, защото после и моментите на заслужена почивка се превръщат просто в мъглива нирвана и минават в очакване на следващата "световна софтуерна криза", каквато клиентите си изфабрикуват заради факта, че сайта им е просто зелен, а не маслено зелен на ивички в 4:31 am.
Малко се увлякох, но схващаш идеята.
От подобно усилие нито ще забогатееш, нито ще спасиш света, най-много да се разболееш и да изхарчиш трудно изкараното в аптеката или в период на ръш почивка, от която няма да остане и помен през следващия работен период.
Помисли малко повече за себе си, за това, което ти носи радост и е предизвикателство и за това, че е в професионално отношение живота ти не трябва да е съвкупност от периоди, в които "принадлежиш" на даден клиент,"шеф" или проект, а трябва да е стълбица от продуктивни, предизвикателни и удовлетворяващи работни периоди водещи до мястото, което искаш да заемеш и което определено заслужаваш!
Успех!
@Оги, @Ники - благодаря за подкрепата и за добрите мнения. Както споменах в поста, започнах промяната и макар да е невероятно трудно и болезнено начинание, работя в правилната насока. Развалих взаимоотношения с хора, които явно не са държали на нормален етикет и стереотип на работа, както и на такива, които бяха свикнали да съм на линия във всяко начинание.
@Оги - идеята за предупреждаването е много добра. В момента разказвам житейски проблеми предимно на хората, които са се обърнали директно към мен или са тръгнали по моя път. Но истината е, че мога да разпространя често срещаните проблеми и в по-широк мащаб. Благодаря!
@Ники, желанието също си казва думата - да направиш нещо ново, да свършиш нещо иновативно. Просто цената не си струва - мисля, че и двамата сме го установили опитно (по много пъти).
Марио,
Хората, които търсят са хората, намират онова, което търсят !
Е, това отнема време, нужни са усилия, правиш и куп грешки. С една дума - плащаш определена цена, както и за всички истински и ценни неща в този живот. Но, най-накрая стигаш до онова, което си търсил и продължаваш, но вече си по-опитен и по-мъдър.
Определено смятам, че човек трябва да се развива и това е животът. Експериментът е в основата на развитието, а също и в резултат на това експериментиране научаваш много неща за себе си и околните. Поздравявам те за смелостта и желанието ти да се развиваш и ти пожелавам да откриеш това, което търсиш.
Благодаря, Янко. Не знам дали ще успея да стигна до правилното място, но смея да твърдя, че вече съм на прав път и излизам от храстите. Макар и правилният път да е по-трудоемък, крайните резултати влизат в графата 'редно'.