Хората, които търсят са хората, намират онова, което търсят !
Е, това отнема време, нужни са усилия, правиш и куп грешки. С една дума - плащаш определена цена, както и за всички истински и ценни неща в този живот. Но, най-накрая стигаш до онова, което си търсил и продължаваш, но вече си по-опитен и по-мъдър.
Определено смятам, че човек трябва да се развива и това е животът. Експериментът е в основата на развитието, а също и в резултат на това експериментиране научаваш много неща за себе си и околните. Поздравявам те за смелостта и желанието ти да се развиваш и ти пожелавам да откриеш това, което търсиш.

@Оги - идеята за предупреждаването е много добра. В момента разказвам житейски проблеми предимно на хората, които са се обърнали директно към мен или са тръгнали по моя път. Но истината е, че мога да разпространя често срещаните проблеми и в по-широк мащаб. Благодаря!

@Ники, желанието също си казва думата - да направиш нещо ново, да свършиш нещо иновативно. Просто цената не си струва - мисля, че и двамата сме го установили опитно (по много пъти).

Успех!

Имаше един анекдот. Възрастен мъж пуска от 50 години тото. На 75-годишна възраст удря джакпота. И прави обществена тоалетна. При странното му желание негов приятел го пита?
-Защо направи това?
-За 50 години не съм спечелил нищо. Скоро ще си отида и сега спечелих парите. Направих тоалетната, за да може хората да ми пикат на късмета.

...

Та така.

Колкото до работата след това, имам познати, които вече са се реализирали, завъртяли са бизнес, който се самоуправлява (сиреч не изисква 2 човешки живота, за да се контролира, а само наглеждане в разумни граници) и работят неща, които им допадат. Или пак, само преподават или нещо от сорта. Евала на таквиз типове.

Колкото до бирата, вчера имаше semi-NASD събиране на концерта ми. Другия път се уговорете и елате групово.

Ами радвам се, че си се замислил за това. Аз лично винаги съм обичал да имам свободно време, щото имам и много други интереси извън работата. А пък ти, доколкото те познавам, е възможно да имаш даже повече... Казвайки това, признавам, че и аз имам моменти, в които работохолизмът трябва да преобладае и не се оплаквам, защото работата все още ми доставя удоволствие. Но пък и моите такива моменти не са чести. Винаги съм мислел, че фрийленсърите изкарват повече, ако успеят да си намерят работа и че от това донякъде си заслужава допълнителното занимаване, а пък ти определено не можеш да се оплачеш от липса на работа... Както и да е де. Исках само да ти кажа, че като станеш на 60-70 и да речем имаш много пари, но за тази цел си посветил по-голямата част от живота си, би ли си заслужавало според теб? Някои хора бихо отговорили да, защото самото изкарване на пари е един вид удоволствие, но лично аз бих казал "не". След време даже си мечтая, като посъбера пари за собствено жилище и съответно нямам чак толкова разходи, да стана един прост учител по информатика. Половин ден прекарваш с млади ученички, а другата половина ти е свободна. Да не говорим и цяло лято ваканция, а и дървените ваканции, които са възможни през зимата... Абе това за сега си остава само като една щура идея в главата ми. Пожелавам ти да намериш баланса, който търсиш.
PS. И време да изпием по бира някой път

Не се оплаквам от естеството на работата, а от настъпилия хаос напоследък и пълната анархия, която направи безредието. И се заемам с две ръце да подреждам.

Аз самият работя доста, но никога не съм разбирал това мрънкане на работохолиците "колко съм натоварен, нямам време да ям, да се обръсна и тн". Много е просто: ако не си щастлив така, не живей така. Ако ти доставя удоволствие да работиш по 12-14-16 часа на ден като Крокодила, ок, но в противен случай не трябва да го правиш. Ако не ти стигат парите, а работиш много, не работи повече, а спри и помисли как можеш да намалиш разходите или да увеличиш приходите с кардинални решения, а не с добавяне на часове работа. Ако проблемът не е в парите, какъв е и има ли изобщо проблем? Изобщо за какво е цялата драма?

Прави каквото те прави щастлив в дългосрочен план, а не каквото "трябва".

Най-много ме докосна идеята, че трябва да си учиш клиентите (в моя случай, рабодотодателя) на правилния маниер на работа. И може би постепенно да им подскажеш, че щом те нямат личен живот... ами... може би... някак си леко... малко... грешката си е само тяхна?

Послушай едната жена тук -- всеки си създава сам своя свят и определя неговите правила. Докато изкарваш пари от една сума и нагоре, няма значение точно как си ги изкарал. И е вярно -- светът НЕ свършва, когато решиш да пристъпиш леко назад. За повечето програмисти не е толкова нещо друго, колкото егото -- "аз съм ТОЛКОВА добър". Повечето програмисти не биха го признали и биха отговорили с нечленоразделно мънкане при подобно "обвинение", но съм убеден, че това е факт за почти всички.

Една приятелка от рехабилитационен център ми предложи работа като психолог-консултант, просто защото умея да я изслушвам и да я карам да се чувства по-добре. Животът е богат, цветен, шарен, светът е огромен, а ние вечно самички се пъхаме в далечните му ъгълчета, ограждаме се със стени и огради и после имаме нахалството да се чудим защо животът ни е скучен, еднообразен, уморителен...

Велика статия, човече.